Постинг
12.03.2012 09:09 -
Видове галактики
Елиптична галактика - Галактика с гладка, елиптична форма
Елиптичните галактики имат гладка кръгла или яйцевидна форма. Те могат да бъдат много големи и ярки (гиганти) или много малки и бледи (джуджета). В малък телескоп елиптичните галактики изглеждат като малко мъгливо петно, но всъщност то е съставено от много милиарди звезди, въртящи се около неговия център.
За всяка елиптична галактика се назначава определено число в границите от 0 до 7, което описва нейната форма. За галактика с правилна кръгла форма се определя тип 0, докато 7 означава галактика със силно изразена елиптична форма. Формата на галактиките ни дава информация за тяхното формиране и еволюция.
Факт е, че елиптичните галактики са най-големите и най-старите галактики. Имат много малко звезден прах и газ и в тях не се формират нови звезди. Елиптичните галактики доминират в повечето купове и групи от галактики. В нашата Локална група, например, няма елиптични галактики, но много елиптични галактики-джуджета обикалят около нашата галактика Млечния път и галактиката Андромеда.
Активна галактика - Галактика, произведаща огромни количества енергия
Активната галактика е галактика (огромна групиране на звезди, газ, прах и други тела, задържани заедно от гравитацията), която произвежда огромно количество енергия. Тази енергия е много повече от енергията, излъчвана от звездите в мъглявините. Има три типа активни галактики: Сийфъртова, квазари и блейзери. Това може да са едни и същи типове галактики, но наблюдавани от различно разстояние и перспектива.
Сийфъртовата галактика е активна спирална галактика. Нейното ядро има ярки излъчващи линии, включително във видимия диапазон. Яркостта варира в относително кратък период - по-малко от година. В ядрото може да има масивна черна дупка. Сийфъртовите галактики са открити за първи път от Карл Сийфърт през 1943 година.
Квазар е далечен звездообразен източник на енергия в Космоса най-вече в ултравиолетовия вълнов диапазон. Някои от тези обекти излъчват радиация, включително радиовълни и Х-лъчи. Думата квазар произлиза от Quasi-Stellar Object (квази-звезден обект - quasar). Открити са през 1964 година.
Блейзер е екстремен тип квазар.
Радиогалактики - това са галактики, излъчващи радиовълни
Активно галактично ядро - галактики с масивна черна дупка в своя център. Тези галактики произвеждат огромни количества енергия във всички дължини на вълните в електромагнитния спектър.
Спирална галактика - Галактика със спирална структура
Спиралните галактики напомнят на детска въртележка. Те са въртящи се дискове от газ (предимно водород), прах и звезди. С телескоп или бинокъл ярките ядра на галактиките може да бъдат видяни, но спиралните ръкави са бледи и трудно могат да бъдат наблюдавани.
Спиралните галактики са комплексни обекти и са съставени от няколко компонента: диск, централна подутина и хало. Дискът съдържа газ, прах и млади звезди в спиралните ръкави. Плътната подутина в центъра на диска съдържа предимно стари звезди и там липсва звездния прах и газ. Халото е мястото, където са разпръснати сферичните звездни купове. Там се намира и тъмната материя на спиралните галактики.
Спиралните галактики се разделят на няколко типа в зависимост от формата на ръкавите и централния регион. Галактиките от тип Sa имат големи, ярки централни региони с плътно прилепнали ръкави, докато тези от тип Sc имат малък централен регион и неясни ръкави. В някои спирални галактики има пресичаща ядрото ивица. Тези галактики се класифицират като тип SB.
Неправилна галактика - Галактика с неправилна, неопределена форма
Галактика, която не може да бъде отнесена към спиралните и елиптичните галактики, се нарича неправилна. Всяка от тези галактики е уникална със своята външност и никоя не изглежда подобна на другите. Тези галактики са едни от най-малките и са изпълнени с газ и прах. Наличието на много газ и прах означава, че в тях има силно звездообразуване, което ги прави много ярки. Около 20% от всички галактики са неправилни.
Съществуват два типа неправилни галактики:
Irr I - сходни са със спиралните галактики, понеже имат много газ и млади звезди, но нямат спирални ръкави.
Irr II – тези галактики са разкривени и изглеждат доста странно. Тяхната форма е причина астрономите да вярват, че този тип галактики може би са се сблъсквали с други галактики в миналото.
Хората, живеещи на юг от екватора, имат възможността да видят две неправилни галактики в небето. Това са нашите съседни галактики – Големият Магеланов облак и Малкият Магеланов облак. Те са близко разположени до Млечния път и това позволява да бъдат наблюдавани и с просто око.
Източник : Астрономически речник
Елиптичните галактики имат гладка кръгла или яйцевидна форма. Те могат да бъдат много големи и ярки (гиганти) или много малки и бледи (джуджета). В малък телескоп елиптичните галактики изглеждат като малко мъгливо петно, но всъщност то е съставено от много милиарди звезди, въртящи се около неговия център.
За всяка елиптична галактика се назначава определено число в границите от 0 до 7, което описва нейната форма. За галактика с правилна кръгла форма се определя тип 0, докато 7 означава галактика със силно изразена елиптична форма. Формата на галактиките ни дава информация за тяхното формиране и еволюция.
Факт е, че елиптичните галактики са най-големите и най-старите галактики. Имат много малко звезден прах и газ и в тях не се формират нови звезди. Елиптичните галактики доминират в повечето купове и групи от галактики. В нашата Локална група, например, няма елиптични галактики, но много елиптични галактики-джуджета обикалят около нашата галактика Млечния път и галактиката Андромеда.
Активна галактика - Галактика, произведаща огромни количества енергия
Активната галактика е галактика (огромна групиране на звезди, газ, прах и други тела, задържани заедно от гравитацията), която произвежда огромно количество енергия. Тази енергия е много повече от енергията, излъчвана от звездите в мъглявините. Има три типа активни галактики: Сийфъртова, квазари и блейзери. Това може да са едни и същи типове галактики, но наблюдавани от различно разстояние и перспектива.
Сийфъртовата галактика е активна спирална галактика. Нейното ядро има ярки излъчващи линии, включително във видимия диапазон. Яркостта варира в относително кратък период - по-малко от година. В ядрото може да има масивна черна дупка. Сийфъртовите галактики са открити за първи път от Карл Сийфърт през 1943 година.
Квазар е далечен звездообразен източник на енергия в Космоса най-вече в ултравиолетовия вълнов диапазон. Някои от тези обекти излъчват радиация, включително радиовълни и Х-лъчи. Думата квазар произлиза от Quasi-Stellar Object (квази-звезден обект - quasar). Открити са през 1964 година.
Блейзер е екстремен тип квазар.
Радиогалактики - това са галактики, излъчващи радиовълни
Активно галактично ядро - галактики с масивна черна дупка в своя център. Тези галактики произвеждат огромни количества енергия във всички дължини на вълните в електромагнитния спектър.
Спирална галактика - Галактика със спирална структура
Спиралните галактики напомнят на детска въртележка. Те са въртящи се дискове от газ (предимно водород), прах и звезди. С телескоп или бинокъл ярките ядра на галактиките може да бъдат видяни, но спиралните ръкави са бледи и трудно могат да бъдат наблюдавани.
Спиралните галактики са комплексни обекти и са съставени от няколко компонента: диск, централна подутина и хало. Дискът съдържа газ, прах и млади звезди в спиралните ръкави. Плътната подутина в центъра на диска съдържа предимно стари звезди и там липсва звездния прах и газ. Халото е мястото, където са разпръснати сферичните звездни купове. Там се намира и тъмната материя на спиралните галактики.
Спиралните галактики се разделят на няколко типа в зависимост от формата на ръкавите и централния регион. Галактиките от тип Sa имат големи, ярки централни региони с плътно прилепнали ръкави, докато тези от тип Sc имат малък централен регион и неясни ръкави. В някои спирални галактики има пресичаща ядрото ивица. Тези галактики се класифицират като тип SB.
Неправилна галактика - Галактика с неправилна, неопределена форма
Галактика, която не може да бъде отнесена към спиралните и елиптичните галактики, се нарича неправилна. Всяка от тези галактики е уникална със своята външност и никоя не изглежда подобна на другите. Тези галактики са едни от най-малките и са изпълнени с газ и прах. Наличието на много газ и прах означава, че в тях има силно звездообразуване, което ги прави много ярки. Около 20% от всички галактики са неправилни.
Съществуват два типа неправилни галактики:
Irr I - сходни са със спиралните галактики, понеже имат много газ и млади звезди, но нямат спирални ръкави.
Irr II – тези галактики са разкривени и изглеждат доста странно. Тяхната форма е причина астрономите да вярват, че този тип галактики може би са се сблъсквали с други галактики в миналото.
Хората, живеещи на юг от екватора, имат възможността да видят две неправилни галактики в небето. Това са нашите съседни галактики – Големият Магеланов облак и Малкият Магеланов облак. Те са близко разположени до Млечния път и това позволява да бъдат наблюдавани и с просто око.
Източник : Астрономически речник
да се следят гражданите не болниците...з...
Папа Франциск нареди всички църковни пар...
10 неща, които научихме досега от текущи...
Папа Франциск нареди всички църковни пар...
10 неща, които научихме досега от текущи...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.